Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - otk

Страници: [1]
1


Една изложба на РИМ - Търговище
С участието на: РИМ във Варна, Велинград, Шумен, Хасково, Пазарджик, Полски Трумбеш, колекция на Т. Кръстев


До 31.07.2011 може да бъде видяна в музея "Възраждане и Учредително събрание" в гр. В. Търново. Не е нещо особено, но ако случайно минавате от там, може да убиете половин-един час...

Ето някои от експонатите:

Дърводелски клупи, гьониии, метър…



Пергели…



Зидарски отвеси…



Децимал (вид везна)…



Други везни и кантари…



През античността също са мерели – мраморен съд, дозаторна лъжичка, глинен отвес, костна линийка…



...и са ползвали еталони – екзагии (антични тежести-еталони за тегло на стока)



Теглилка за монети…



Някога кесията е била достатъчно надеждна единица за разплащане…



2
Цитат на: Юроактив Словакия
Мултинационални хранителни компании мамели източната част на ЕС

13.04.2011

Продуктите на водещи компании се различавали, като тези с по-ниско качество били предназначени за т.нар. "нови страни членки на ЕС", разкрива изследване

Водещи мултинационални компании за храни и напитки опаковат продукти с различно качество, но под едно и също наименование, за различните европейски страни, съобщи "Юроактив Словакия".
Изданието се позовава на изследване, направено от Словашката асоциация на потребителите.

В момента ЕС обмисля да въведе нови строги правила за поставяне на етикети върху храните, за да помогне на потребителите да правят здравословен избор и да се справят със затлъстяването, припомня то. Асоциацията е проверила избрани маркови храни, купени от супермаркети в осем страни членки на ЕС: България, Румъния, Германия, Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Унгария.

Продуктите с по-ниско качество са били предназначени за т.нар. "нови страни членки на ЕС", обясни пред журналисти председателят на сдружението Милош Лауко при представянето на изследването. По думите му няма случай, в който продуктът с по-ниско качество да е бил пуснат на германския или австрийския пазар.

Проверените продукти са напитки с марката "Кока-Кола", шоколад "Милка", черен и червен пипер на "Котани", разтворимо кафе "Нескафе голд", кафе на зърна "Якобс крьонунг" и кафе "Чибо еспресо". Всички те са изследвани в лаборатории, акредитирани от словашкия Национален институт по ветеринарна медицина и безопасност на храните.

Оказва се, че качеството на всички взети проби е сходно само при шоколада "Милка".

При пипера "Котани" обаче са отчетени най-големи несъответствия между отделните страни.
Въпреки че компанията опакова в една единствена фабрика продуктите си, предназначени за всички пазари, съдържанието на пакетите се различава например в старите и новите страни членки на ЕС, отбелязва изданието. Продуктите, купени в Унгария, Словакия и Австрия, са били по-влажни, отколкото стандартите изискват, а предназначените за българския пазар, са съдържали твърде много стрити или наранени семена в сравнение с останалите, като нежелателните примеси възлизат на 10%.
Червеният пипер за България междувременно съдържал само 108,9 г екстракт от червен пипер на килограм при близо 140 грама на килограм в пакетите за австрийския пазар.

Що се отнася до "Кока-Кола", пробите са послужили като потвърждение на ширещите се съмнения, че версиите на безалкохолната напитка, продавани в Словакия, Унгария, България и Румъния, съдържат изоглюкоза, направена от царевица, която е много по-евтина от истинската захар (захароза), добавяна към напитката в Германия, Австрия, Полша и Чехия.
Компанията е заявила пред "Юроактив Словакия", че изоглюкозата се използва и в САЩ, и е уточнила, че това несъответствие е в резултат на технически съображения в производствения процес.

Словашката асоциация на потребителите, която лобира за подобряване на потребителските права и информация в Словакия, твърди, че ако компаниите предлагат гаранции за качеството, те трябва да бъдат спазвани във всяка страна на разпространение.
Резултатите от проверките са предадени на еврокомисаря по здравеопазването и въпросите на потребителите Джон Дали при неотдавнашно негово посещение в Словакия, отбелязва изданието.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3747211

3
Цитат на: в-к "Труд"
КАТ глобява с незаконни камери

15-те снимащи радара у нас - гордостта на КАТ, са незаконни. Това научи “Труд” от свои източници, а информацията бе напълно потвърдена от Българския институт по метрология (БИМ).

В България има 16 стационарни и 53 мобилни радара с камери. До 31 януари т. г. 15-те устройства, получили лиценз от края на 2009-а и началото на 2010 г., е трябвало да бъдат проверени отново. Оказало се, че за тестовете е нужна допълнителна апаратура за 5000 евро. Докато тя не бъде купена, снимките могат да бъдат обжалвани пред съда. По тази причина и повечето от радарите в момента са спрени.

Радарите на КАТ да плашат гаргите

15-те стационарни радара с камери в страната - гордостта на КАТ, са незаконни и повечето от тях от няколко седмици не работят. Ако все пак някъде са пуснати, снимките им нямат никаква доказателствена стойност пред съда. Информацията, която "Труд" научи от свои източници, бе изцяло потвърдена от Българския институт по метрология (БИМ).

В България има общо 69 снимащи радара - 16 стационарни и 53 мобилни. Причината близо 22 % от тях да са извън строя е в това, че през януари т.г. е изтекъл срокът, в който устройствата от типа "Ситрафик линк спийд ERS 400", производство на концерна "Сименс", е трябвало да минат на задължителна техническа проверка. Всички тези 15 радара са одобрени и вписани в Държавния регистър на средствата за измерване в периода декември 2009 - януари 2010 г. Съгласно Наредбата за метрологичен контрол, ако до 1 година не им бъде извършена повторна проверка по 4 показателя (съгласно член 764), техните данни се считат за неверни.

Какво се получава? Ако шофьор не закара своята кола на годишен технически преглед, КАТ го глобява с 50 лв. А ето че самата "Пътна полиция" не е направила задължителния тест на радарите си. Разбираемо е, че от КАТ отказаха коментар по темата. Дори и да не работят, само с вида си, кутиите от радари край шосетата стряскат шофьорите и ги карат да намалят скоростта. Цели се ефектът "бостанско плашило", въпреки че в момента прехвалените устройства могат да плашат само гаргите.

Блокирането на 15-те снимащи радара става точно в дните около 5 февруари, когато влязоха в сила поправките на Закона за движение по пътищата, вдигащи двойно някои от глобите за превишена скорост. Според промените за всяка снимка от радар ще се издава електронен фиш на собственика на засечения автомобил. В понеделник от "Пътна полиция" дори се похвалиха, че в страната по пощата са изпратени първите 300-400 такива "честитки".

Ако някой получи подобно писмо, в което се сочи, че колата му е снимана с техническо средство "Ситрафик... ЕRS 400" след датата 5 февруари 2011 г., той може да обжалва в 7-дневен срок пред шефа на Областната дирекция на МВР. Основанието - снимката е правена от техническо средство, което не е проверено от БИС. При отхвърляне на възражението, до месец електронният фиш трябва да се плати, иначе автоматично става наказателно постановление. То може да се атакува в съда. Когато решава делото, съдията е длъжен да провери годността на радарното устройство, като изиска справка от юрисконсултите на КАТ дали уредът е в регистъра на БИМ и дали е минал на технически преглед.

От всички стационарни радари у нас в момента работи само един - на "Цариградско шосе" до Орлов мост. Уредът се нарича "Сенсис ... RS 240" и е шведски. Вписан е в регистъра на БИМ през април 2010 г. и повторната му проверка трябва да е тази пролет. В нощта срещу 12 януари т.г. стълбът, на който е поставен, бе взривен, а захранващият кабел - прекъснат. Техници от фирмата, които пристигнаха да го ремонтират, извадиха цялото съдържание от бронираната кутията и видяха, че скоростомерът и камерата не са засегнати. Дупката на стълба бе закърпена с парче ламарина, а съдържанието - върнато обратно. На 10 февруари на 30-40 метра пък избухна бомбата пред в. "Галерия". Нито след ремонта, нито след втория взрив, уредът е бил тестван от представители на БИМ. Ето защо и снимките от този радар могат да бъдат оспорени в съда.

Договорът за 15-те радара на "Сименс" бе сключен в края на 2008 г. по времето на вътрешния министър Михаил Миков. Устройствата бяха купени с около 1 млн. лв., събрани от "Гаранционния фонд" по застраховка "Гражданска отговорност". Заедно с тях бяха взети и монтирани по пътищата 30 кутии. Разчитало се, че радарът с камерата може да се мести от една кутия във втора. То е възможно, но след всяко подобно упражнение трябва да се вика представител на БИМ, който да тества уреда, обясниха от института. Такъв опит досега е бил правен само веднъж във Варна, но той завършил с провал - в новата кутия уредът мерел грешно.

За да се извърши годишната проверка на снимащите радари и те отново да заработят, трябва да се формира мобилна група от служители на БИМ, КАТ и фирмата производител. Тя трябва да получи апаратура за тестване, струваща около 5000 евро, която явно не е била доставена като част от договора за покупка на радарите. Нужно е групата да обиколи всички радари из страната и да направи измервания. Никой не знае кога ще стане това. В момента в КАТ умували откъде да намерят парите, необходими за тестовете.

Борис Гаврилов, шеф на Българския автомобилен съюз: Снимките не са 100% доказателство

"Съветваме всички, които получат наказателни постановления или електронни фишове със снимки за превишена скорост, да пускат възражения и да обжалват пред съда. Това не са 100-процентови доказателства", убеден е шефът на Българския автомобилен съюз Борис Гаврилов.

"Преди да е създадена единна компютърна система за отчет на данните от стационарните радари, служителите на КАТ взимат тази информация с флашки или лаптопи. Според мен това създава условия за манипулации. Кое гарантира, че те ще изготвят електронен фиш на депутат, на министър, или на някой, който си е платил, за да изтрият данните му. Не вярваме също, че един стационарен радар може да засича вярно, ако го прехвърлят от едно място на друго. Ако съдът приеме тези основания, може да отмени санкциита", смята Гаврилов.

150 000 души глобени незаконно от мобилни камери

Около 150 000 българи са били заснети по пътищата, а вероятно и глобени за превишена скорост от един вид мобилни камери, които КАТ е използвал, без да са одобрени от Българския институт по метрология. Към края на 2008 г. КАТ се сдобива с 30 радара с камери, които се монтират в автомобили. Устройствата се наричат TFR1-M и са българско производство. Те се състоят от стандартен радар TR 4D, към който е свързано и снимащо устройство. Слагат се най-често в коли без надписи "Полиция" (в повечето случаи чисто бял "Опел Астра"), които се движат или спират край пътя. Уредът е на прост принцип - когато радарът засича, камерата снима.

TFR1-М получава одобрение и е вписан в Държавния регистър на средствата за измерване на 24 февруари 2010 г. Това означава, че повече от година снимащите радари са работели незаконно.

Любопитен факт е, че през въпросния период 2008 - 2009 г. Българският автомобилен съюз (БАС) води дела по обжалване на снимките с това устройство, но ги губи в съда.

В почти всички случаи магистратите приемат като техническо средство радарът TR 4D, който от години е сертифициран. Но не обсъждат TFR1-М като цялостна система за видеоконтрол, затова и отхвърлят жалбите като неоснователни.

"Съдиите не можеха да допуснат, че пътната полиция, която е държавен орган, използва незаконна техника", пояснява шефът на БАС Борис Гаврилов.

След като TFR1-М е вписана в регистъра на Българския институт по метрология (БИМ) като средство за видеоконтрол, КАТ се въоръжава с още 21 такива системи. Но проблемите продължават. Оказва се, че софтуерът при обработката на снимките позволява 6 различни коли да излизат на една и съща снимка със засечените данни за нарушението. Едва наскоро софтуерът е напълно сменен. В съда вече от КАТ няма да представят единични изображения със засечени автомобили и данни за тях, а 4 или 9-кадрови снимки , на които колата се вижда преди, по време и след засичането.

Само 2,4% от глобените шофьори обжалват в съда

121 510 наказателни постановления са издадени от КАТ-София през 2010 г. В Софийския районен съд са били разгледани 3004 жалби на глобени шофьори, което прави 2,4 %. През м.г. са потвърдени 2144 санкции, а са отменени 634. 516 от отменените решения са влезли в сила, а останалите са стигнали до по-горна инстанция.

Данните съобщи за "Труд" Христина Маркова, главен юрисконсулт на КАТ-София. Тя и двете й колежки Йонетка Гешева и Красимира Чакова понякога се явяват и по 10 дела на ден. "Най-често се обжалват глобите за липсваща застраховка "Гражданска отговорност", за алкохол и за превишена скорост - нарушения, за които се отнема свидетелството за правоуправление за някакъв срок. Досега нямаме изгубено дело за снимка от видеоконтрола", разказва Маркова.

С какво ни засичат по пътищата

КАТ разполага с 490 броя от класическите радари TR-4 и тяхната модификация TR-4D, с които униформените застават край пътя. Радарите се слагат на магнитна стойка на предния капак или на тавана на колата. Лицензирани са още от 1997 г. Имат памет, на която се записва часът и датата, а при ТR-4D и посоката на засечения автомобил.

Преди седмица Фикрет Реджебов (60 г.) от разградското село Самуил се оплака, че е бил глобен край Елхово в час, в който би трябвало да се намира в Турция. Според експерти това е учебникарски случай на катаджийска измама с радар TR-4D. Полицаите са засекли с уреда друга кола, но или не са дали зор да я спрат, или шофьорът е дал "за по едно кафе". Тъй като данните са запаметени, униформените са спрели Фикрет и по същите показатели са му съставили акт.

Снимащите радари изключват подобни практики. Освен стационарните "Ситрафик" (15 бр.) и "Сенсис (1 бр.), нашата "Пътна полиция" има общо 53 мобилни системи. 51 от тях са TFR1-М. През 1982 г. у нас е внесен швейцарският радар с лентов фотоапарат "Мултинова", работещ без грешка и досега. Ченгетата снимат и с една система "Аутовижън дигитал", произведена в Англия.

За територията на страната са нужни 400 стационарни радара. Лицензирани.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=793434

4
Цитат на: в. Капитал
Пак двойка

ЕС не призна българските акредитации на лаборатории за контрол на измервателни уреди

Мара Георгиева
27.08.2010

Европейският съюз дойде, видя и провери. И затвори. Този път - лабораториите за контрол на измервателните уреди (калибриране). Така може да се опишат резултатите от европейската проверка на работата на Българската служба за акредитация (БСА).

Защо се стигна дотук

За читателите, които са далеч от този бизнес, ето малко предистория. Всички държави – членки на ЕС, имат органи за акредитация. В България това е службата за акредитация, която е член на Европейската организация за акредитация (ЕА). Както другите национални органи, и българският е подписал с европейската организация Споразумение за взаимно признаване на акредитацията – EA MLA. Това означава, че ако една лаборатория е акредитирана за извършване на дадена дейност (да речем, проверка на храни), резултатите от нейните изпитвания ще бъдат признати във всички държави, подписали EA MLA.

Българската служба за акредитация е подписала това споразумение в пет области (виж карето), но не е и за други две - признаване на акредитацията на лаборатории за калибриране на средства за измерване и на лаборатории за изпитване. Затова документите, които тези акредитирани от БСА лаборатории издават, важат само за територията на България.

От 1 юли обаче дори това не е така. Решението идва след започнала през януари 2009 г. проверка на ЕА в акредитирани български лаборатории за калибриране и изпитване, за да се установи дали България може да подпише Споразумението за взаимно признаване на акредитацията и за останалите две области.

"В края на април европейските проверяващи излязоха с решение, което пристигна официално в България през май", уточни Елза Янева, изпълнителен директор на Българската служба за акредитация. "Констатацията е, че в страната не е осигурена достатъчно надеждна верига на проследимост на измерванията и че лабораториите за калибриране по принцип не са достатъчно компетентни, за да бъдат признати да работят на европейския пазар. Получихме официална препоръка да не се приемат издаваните от тях свидетелства, когато тези документи са предназначени за нуждите на акредитацията", обясни Елза Янева.

Така от 1 юли част от документите, които те издават, вече не се признават в България.

"Това означава, че ако техни клиенти са акредитирани лаборатории за изпитване на безопасност на храни или органи за контрол на здравословни и безопасни условия на труд, няма да могат да ползват услугите им за калибриране. Но производител, сертифициран по стандарта ISO 9001:2000, може да поиска проверка на техническите си средства и в този случай издаденият от лабораторията протокол ще му бъде признат. Например той може да поиска проверки на везни, водомери, електромери, съдове под налягане и др. и да получи валиден документ", допълва Янева.

Какво означава това

"На практика решението на европейските проверяващи означава, че те не признават издадените от БСА акредитации на лаборатории за калибриране и за изпитване. На какво основание обаче тогава са били издадени - заради роднински връзки или от некомпетентност. Нали задължение на БСА е да следи за несъответствия в работата, да дава препоръки за отстраняването им и да отнема акредитации, ако не са покрити изискванията", коментира инж. Иван Темнисков, председател на "Буллаб" - сдружение на лаборатории за изпитване, калибриране и измерване, което е член на Eurolab. И уточнява, че в бранша не знаят какви са конкретните констатации на проверяващите, тъй като докладът им не е оповестен. Но в резултат на записаното в него се стига до това "днес БСА да не признава лаборатории, които е акредитирала вчера", твърди Темнисков. В същото време лабораториите плащат всяка година такса на БСА между 1500 и 3400 лв. за поддържане на акредитацията си.

"Работата ни се обезсмисля. Единственият изход при сегашната ситуация е лабораториите да потърсят акредитация от чужд национален орган, подписал Споразумението за взаимно признаване на акредитацията – EA MLA. Ако я получат, издаваните от тях документи ще важат не само за територията на България, но и за ЕС. Но тази процедура изисква много средства", обяснява Темнисков.

Мария Додова, ръководител на лаборатория на фирма "Унисист", заяви, че вече е взела решение в тази посока и ще иска акредитация в Словакия. "Това ще ми струва 20 000 евро, за които ще трябва да тегля заем", казва Додова. "Добрата новина е, че службата в Братислава издава решение за акредитация в рамките на четири месеца, а в България по закон това става за 18 месеца", уточни Темнисков.

"От години БСА подписва многостранното споразумение и все не може да го подпише. В крайна сметка пострадахме ние и трябва да спуснем кепенци", казва Мария Додова.

"Причините за създалата се ситуация са комплексни. Вероятно и ние не сме си свършили перфектно работата, след като сме позволили на тези лаборатории да работят. Но БСА извършва функции и дейности само по установяване на съответствие, тя не е упълномощена например да обучава хората в тези лаборатории. А и повечето от тях са акредитирани от 2003 г. Историческото наследство е трудно преборимо ", коментира Елза Янева. Тя не се ангажира да каже каква част от бизнеса е засегната от променените правила, нито кога лабораториите ще бъдат готови, за да се поиска отново европейска проверка. Но заяви, че вече са започнали съвместни действия, за да се отстраняват недостатъците.

Надолу по веригата

Пострадали от сегашната ситуация ще бъдат и клиентите на лабораториите за калибриране. Става въпрос за 300 лаборатории за изпитване (на храни, дрехи, строителни материали и т.н.) и стотици органи за контрол, които следят как се спазват изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Уредите, с които работят всички те, се нуждаят от проверка (калибриране), за да се види до каква степен измерват точно. Тя се извършва през определен интервал от време - примерно веднъж годишно. Досега с тази дейност се занимаваха лабораториите за калибриране, но след като техните протоколи няма да се приемат, няма да са валидни и протоколите на следващите по веригата. При това положение за тези от следващото ниво възможностите са две.

Първата е да потърсят услугите на Българския институт по метрология. Председателят на института Катерин Катеринов обясни, че от години има изградена национална метрологична структура в съответствие със закона. "Нашата задача е да съхраняваме и поддържаме националните еталони и да ги трансферираме към следващото ниво - лабораториите за калибриране. Всички останали потребители от по-ниските нива – лаборатории за изпитване, предприятия, производители, контролни органи, се обръщат към акредитираните лаборатории за калибриране. Те могат да се обърнат и директно към нас за услугата калибриране и ние ще я извършим, но имаме ограничени възможности за това", каза Катеринов. И поясни, че тази йерархична организация се изгражда не от вчера и че това е държавна политика. Затова от 135 работещи в института през 2002 г. в момента те са 58. "Освен това ние не поддържаме капацитет за калибриране на всички видове уреди", обясни още Катеринов и прогнозира, че може да се заформи опашка от чакащи. За 2009 г. институтът е издал 1200 сертификата на лаборатории и органи за контрол за калибриране на уреди, уточни още председателят му. Показател за възможностите на държавната институция и за нуждите от услугата е твърдението на Мария Додова, че само нейната лаборатория миналата година е издала 1400 сертификата за калибриране на уреди.

Другият вариант е тези, които искат проверка на средствата за измерване, да потърсят признати за това лаборатории в чужбина. Услугата обаче ще им струва в пъти повече. Освен това има уреди, които не могат бъдат транспортирани, следователно българската фирма трябва да плати не само за калибрирането, но и разноските на специалиста, дошъл на място от чужбина, за да го извърши, обясниха управители на лаборатории.

Браншът е парализиран, последиците от всичко това ще растат лавинообразно, твърдят собственици на лаборатории, пожелали анонимност.


_____________________________________________________________
Подписани споразумения

БСА е подписала споразумения за признаване на акредитацията на:
- органи за сертифициране на системи за управление
- органи за сертификация на персонал
- органи за контрол
- органи за сертификация на продукти
- органи по сертификация на системи по околна среда.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/08/27/952157_pak_dvoika/

5
Защо Toyota се превърна в компания на дефектите?

http://dnes.dir.bg/news/avtomobili-japonia-defektite-toyota-6679427

Автори: Дитер Фрей*, Албрехт Шнабел** (в. "Файненшъл таймс Дойчланд", 4 юли 2010 г., Германия)
Превод: Елена Савова, БТА


Причините за проблемите с качеството при автомобилите на Toyota се дължат най-вече на йерархичната ръководна структура на компанията

Дълги години Toyota беше най-успешната автомобилна марка в света - най-голямата автомобилостроителна компания, а също и една от най-добрите. От няколко месеца обаче непрекъснато се появяват съобщения за мащабни проблеми с качеството на продукцията на Toyota. Веднъж педалите за газта заяждат, друг път подовата настилка се плъзга. Общо през изминалите месеци японският автомобилостроител изтегли над 8 милиона автомобила в цял свят. Сега беше съобщено за нов проблем - заради проблеми с двигателя Toyota трябва да изтегли около 270 000 автомобилa, включително от водещата си марка Lexus.
Въпросът е защо тъкмо Toyota има такива проблеми? Причините са многостранни и интересни, при това не само за компаниите в автомобилостроителния бранш.

Лекомислие и арогантна увереност в успеха
Години наред Toyota беше пионер в бранша и печелеше почти всички награди за качество. Поради тази причина точно в тази компания се разви феноменът на лекомислието. "Ние сме добри и ще останем добри", казваха си ръководителите на Toyota. Сигналите за възможен риск не са били приемани сериозно, тъй като компанията е станала твърде "изнежена" и арогантно уверена в успеха си, а проблемите са били пренебрегвани твърде дълго.

Илюзия за мащаби и натиск за постигане на успех
"Понеже сме добри и успешни, искаме да станем още по-големи, каквото и да струва това".
Проблемът на Toyota беше, че заложи всичко на усилието да надмине General Motors. На американските клиенти с добра платежоспособност, например, бяха предлагани крайно изгодни схеми за финансиране. Мотото на компания беше: "За да станем по-големи, наистина трябва да ставаме по-добри, но най-вече трябва да предлагаме по-изгодни цени, за да привлечем още повече клиенти". А това става за сметка на качеството.

Слабо патриархално ръководство
В Източна Азия ръководството на компаниите донякъде е авторитарно, съответно патриархално. С личността си патриархът е движеща сила и символ на компанията. Тази култура на ръководство има предимството, че при нея се мисли дългосрочно, но въпреки това решенията могат да се вземат бързо. За да работи този модел, ръководителят трябва да бъде изключително компетентен и силно интегриран в компанията. Не навсякъде обаче има такива личности. Акио Тойода, внукът на основателя на компанията, който сега ръководи Toyota, например, като цяло е далеч по-дребна фигура от дядо си Киичиро Тойода. При това като цяло обстановката е много по-сложна, отколкото преди 50 или 60 години.

Йерархична култура на управление
Японските компании често имат йерархична организация. Въпреки че важи основният принцип "никой не знае толкова много, колкото всички други заедно", става това, което каже шефът, то е окончателно и не бива повече да бъде оспорвано. Японският принцип за подчинение и прилежание и отчасти - за сляпо послушание - води до това, че в Япония хората, които мислят оригинално и самостоятелно, са по-скоро нежелани. Във всеки случай тези хора нямат много добри възможности за кариера. Заради тези принципи обаче комуникацията между отделните нива често е невъзможна, не се мисли критично и току-що откритата опасност повече не се обсъжда критично. Но там, където липсва критичен самоанализ, където няма противоречия и никой "не слага пръст в раната", е нормално броят на грешките да нарасне. Съвсем според максимата "аз наистина видях отрицателните неща, но не се чувствам компетентен да съобщя за тях".
Наистина, необходимо е да има йерархия, но там, където ръководството е слабо, а комуникацията не е възможна, тази структура пречи на непрекъснатото подобряване на качеството.

Групово мислене
Много решения се вземат в група. Когато се търси хармония или дори има йерархия в самата група, критичното мислене също не е достатъчно развито и се стига до така наречения феномен на "груповото мислене". Съмненията се подтискат, вече не се формулират критични въпроси, оригиналното мислене се пренебрегва, никой не се решава да разсъждава нетрадиционно. Резултатът е сериозен и скъпоструващ - един критично-рационален спор за грешките и проблемите, за възможните опасности не получава необходимата тежест или се подтиска.
Множество проблеми около качеството на продукцията всъщност са свързани с човешки проблеми, поради което са най-вече проблеми на ръководството. В йерархичните структури и организации е много малко вероятно съобщенията за грешките и проблемите, появили се на ниво служители и клиенти, да стигнат "до горните етажи", тъй като всяко йерархично ниво ги усеща като заплаха. Защитавайки стабилността на собствената си позиция, въвлечените в проблема ръководни кадри по-скоро омаловажават и потулват грешките. Стандартите за качество се пренебрегват, не се допуска критичното мислене на съмняващите се. Вместо това се вярва, че всичко може да бъде овладяно, тъй като това и по-рано се е случвало при Toyota. Точно това лекомислие обаче и липсата на самокритичност, екипна и външна критична оценка в крайна сметка е "хранителната среда" за вземането на погрешни решения или дори за катастрофи като тази при аварията в Чернобил или при совалката "Чалънджър".
Когато бъде осъзнато, че зад една катастрофа и провал в крайна сметка стоят проблеми на ръководството и комуникацията, то това осъзнаване може да има превантивен характер. Точно тук се открояват наистина успешните компании. Тази позиция защитават Томас Петерс и Роберт Ватерман в книгата си "В търсене на най-големи успехи". Авторите установяват, че над половината от компаниите, които някога са били най-добрите в света, губят водещите си позиции след 20 години заради проблемите, които сега излизат наяве при Тойота.

*Дитер Фрей е професор по социална психология в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен
** Албрехт Шнабел е научен сътрудник в катедрата по социална психология в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен





6
От една друга тема, която трябваше да бъде разделена:

Цитат на: Salvador
Преди две години на ТЕЦ Марица Изток ми цъфна едно жабе, дето вятър го вееше на бяла кобила. Това диване ми поиска да проверявам и калибрирам ампер- и волтметрите на заваръчните апарати. При положение, че в заваръчните апарати описаните уреди са индикатори, а не измервателни уреди, това въобще не е наложително и въобще не си правих труда да търся лаборатория. А и за да ги проверя, трябва да ги сваля от "Кемпи"-то или да ползвам специални индукционни клещи.

Ако са показващи уреди, а не само разграфени превключватели/потенциометри – баш са си измервателни средства, защото с тяхна помощ ИЗМЕРВАШ два от параметрите (I и U) на процеса. Нека не забравяме, че изискването е всеки специален процес да протича при контролирани условия!
Съществува начин заваръчната машина да се настрои на желания режим без тях, ако се познава добре волт-амперната характеристика на токоизточника и се разчита на високата квалификация на заварчика. Но обикновено наличието на подобни уреди улеснява много нещата. В крайна сметка всичко зависи от целите и това как ще докажеш, че контролираш процеса.

От друга страна, поради ред причини целевите стойности за параметрите на процеса в операционната карта или WPS-са се задават като приблизителни, например: заваръчен ток 160-200А; напрежение на дъгата 19-23 V, т.е. работи се с едни твърде широки интервали и да се предявява някаква висока прецизност към подобни уреди едва ли е необходимо. Така че, ако тези измервателни уреди се използват за контрол на процеса, редно е те да подлежат на някаква периодична проверка, но чак пък калибриране, мисля че е прекалено.

Изобщо, калибрирането може да бъде скъп процес и разходите за осъществяването му да надхвърлят разхода за закупуване на ново измерително средство.

7
Всъщност, в тази тема ще става въпрос за нарушения, за които ще се отправят първо предупреждения и едва ако няма ефект, ще се налагат и наказания.

С ясното съзнание, че последното е крайна мярка, се надяваме да не се стига до там.

8
Нещата започнаха в една друга тема така:

Цитат на: Una/ozikani
Виждам, че ти (velbon, бел. otk) обаче постоянно висиш и всички теми са препълнени с твои мнения - от безмислени та по-безмислени.

Цитат на: otk
Ако мненията на някой съфорумец ти се струват безсмислени...

Цитат на: Una/ozikani
безсмислен = без смисъл
безмислен = без мисъл
има нюанс, така, че не прави (към мен, бел. otk) поправки там, където никой не те е молил, не ставаш за редактор

Не мислех да се захващам с това, но...

Дума безмислен в съвременния български книжовен език няма. Достатъчно е да отворите някое актуално авторитетно издание на правописен речник на българския език (напр. Нов правописен речник на българския език, подготвен от колектив от Инситута по български език към БАН). Този речник се смята за официална норма за правописа и правоговора на българския език, защото Институтът по български език е единствен упълномощен да внася промени в езика. А езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни.

В интерес на истината, думата безмислен може да се срещне в някой по-стари и вече неактуални издания на речници. Дори и там обаче тя задължително е маркирана като остаряла и рядко използвана. Защо ли?

Защото грубо казано, думата безмислен е всъщност леко безсмислена. Тя би могла да се приложи единствено към дейността на някои живи същества (предметите не мислят нали?) и то не какви да е, а мислещи. И точно тук се крие тънък елемент на абсурдност. Защото, както е известно, на нашата планета Земя единственото мислещo съществo e един особен вид от царство Животни, клас Бозайници, разред Примати, семейство Човекоподобни от рода Човек. Това е видът Homo sapiens или Разумен (Мислещ) човек.

Та на този вид, еволюцията (или Бог) са му присъдили разум изначално, разум чрез който да развие в една или друга степен способността да мисли и опознава. От момента на своето самоосъзнаване, като мислещо същество, човек разсъждава и мисли непрекъснато. Мисленето се превръща в едно постоянно и рутинно занимание на лутащата се насам-натам човешка душа. Нашето съзнание е обсебено от мислите и дори когато спим, ние продължаваме да мислим – понякога се усмихваме на сън, а понякога се стряскаме. Защото така е УСТРОЕН човек.

Разбира се тук не става дума за качеството и ефективността на мисълта или доколко ще съумеем да използваме даденото ни свише за целите на нашето познание. Затова и не винаги можем да се докоснем до смисъла на нещата. С други думи, не винаги в мисълта се открива смисъл. Причините за това могат да бъдат, както липсата на смисъл в мисълта, така и неспособност за откриването му. И в двата случая опираме до нивото на друг феномен – интелекта.

9
Цитат на: San Antonio
Нямам на разположение българското издание на БДС EN ISO 9001, но си спомням, че в превода т. 7.5 беше преведена като "Производство и следпродажбени услуги". Много пъти съм повтарял, че който разчита само превода, рискува да разбере нещо неправилно. Така е и на това място. Всъщност оригиналната идея на тази точка е "Производство и предоставяне на услуги". Produktion und Dienstleistungserbringung - немски; Production and service provision -английски; Prodiction et preparation du service - френски. На нито един от цитираните езици не става и дума за СЛЕДПРОДАЖБЕНИ, а само за услуги. В резюме: заглавието на т. 7.5  е "Производство и предоставяне на услуги".

Кратък екскурс:
Смятам, че създателите на стандарта не са особено последователни при дефинирането на термина "продукт" и по-нататъшното му използване, защото услугата отговаря стопроцентово на  дефиницията на "продукт" (виж 3.4.2 от 9000), а в 9001 се говори за производство и предоставяне на услуги - предоставянето на услугите е резултат също от производствени процеси и просто не е необходимо да се те да се отделят.
Край на ексурса

Цитат на: San Antonio
Тази точка (7.5, бел. otk )се отнася за организацията на производството. И тъкмо заради това в предишния си пост казах, че създателите на стандарта не са докрай последователни в прилагането на термина "продукт", след като отделят производството на материални продукти от извършването (предоставянето) на услуги. Анадън му?


Цитат на: otk
Нюансите продукт-услуга, освен в терминологичния 9000 са изяснени и още в началото на 9001, т. 3:
Throughout the text of this International Standard, wherever the term "product" occurs, it can also mean "service".
В този международен стандарт, когато се използва терминът “продукт”, това може също да означава “услуга”.

След като имаме вече това уточнение, следва, че от тук нататък, където и да срещнем думата "продукт", можем да си мислим и за "услуга". От това следва и друго: няма необходимост от изричното разграничаване на тези два термина по-нататък в текста.
Какво се случва обаче?
В т. 7.5 думичката "услуга" се появява… отново:
7.5 Производство и следпродажбени услуги / Production and service provision
Грешка ли е това?
Не, просто английската дума "service" се употребява с различни значения в английския език.
За съжаление, тълковният речник на Оксфорд в момента не е при мен, но ще прибегна до услугите на "Английско-български речник", изд. "Наука и изкуство", София 1992 (който за нашите цели е напълно достатъчен). Там, в том втори четем следното:

service
noun
………..
3. услуга; to do service – правя някому услуга
………..
6. сервиз (за хранене и пр.)
………..
attributive
9. обслужващ, сервизен
verb
1. обслужвам
2. поддържам (в добро състояние)
3. поправям, ремонтирам


Накратко, тук думата service не трябва да се тълкува като "услуга", а в значението й на "сервиз", което в случая е събирателно за такива дейности, като обслужване, поддържане, поправяне, ремонтиране. Всичките те - СЛЕДПРОДАЖБЕНИ.

И ако San Antonio, отново не си съгласен с това мое ПОДОБИЕ на семантичен анализ, то не ти остава нищо друго освен да отвориш ИСО9001 на Приложение "В" и внимателно да разгледаш таблицата за съответствие между двете версии на стандарта – старата от 1994 (с доминиращите идеи на немската школа) и новата от 2000, с развитите идеи на американските класици. Която и езикова версия на таблицата да погледнеш обаче, ще видиш неизменно едно и също, а то е следното:
ISO9001:2000 ---> ISO9001:1994

7.5.1 Control of production and service provision ---> 4.9 + 4.15.6 + 4.19
7.5.1 Lenkung der Produktion und der Dienstleistungserbringung ---> 4.9 + 4.15.6 + 4.19
7.5.1 Управление на производството и предоставянето на услуги --->4.9 + 4.15.6 + 4.19

За сведение, т. 4.19 на версия 1994 беше озаглавена така:
4.19 Servicing
4.19 Wartung
4.19. Обслужване

Ще си позволя само да резюмирам тази предишна дискусия*, която смятам за добро начало на една нова тема. С ясното съзнание, че може да бъде полезна и с надеждата да продължи нататък от това конкретно начало.

Както е видно от цитатите, изразявам несъгласие с тезите на Сан Антонио:
а/ за наличие на неточности/грешки в превода на заглавието на т. 7.5;
б/ за непоследователност от страна на създателите на стандарта относно дефинирането на термина "продукт" и по-нататъшното му използване.

За да аргументирам своята теза, съм се опитал да обясня с какво значение е употребен в точка 7.5 на 9001 терминът service. Нещо повече, за онези, които не са разбрали моето обяснение, съм цитирал таблицата за съответствие между старата и новата версия на стандарта (на английски, немски и български), в която спокойно могат да пренебрегнат объркващите понякога термини (в различните езици) и да се съсреодоточат само в номерацията, т.е. в много по-точния точния език на числата. Тогава, няма да им е трудно да разберет какво са имали в предвид създателите на стандарта. Връзката между 7.5 (2000) и 4.19 (1994) за мен е очевАдна:

service,2000 (servicing, 1994) – Dienstleistungserbringung, 2000 (Wartung, 1994) – следпродажбени услуги, 2000 (обслужване, 1994)

Ето и самата таблица:



Тъй като все още не съм прочел някакво аргументирано твърдение от страна на Сан Антонио относно противното, продължавам да поддържам своята теза за наличието на тънък момент при употребата на термина service във версията на английски и че нашите преводачи са усетили това, предлагайки ни един уточняващ превод за заглавието на раздел 7.5 в БДС ISO 9001.

______________________________
* чак сега видях, че Сан Антонио отново е зачекнал темата. И въпреки дебело подчертаното уточнение от негова страна – сори San Antonio! Все пак народът е казал: „казана дума, хвърлен камък”. ;D



10
Всякакви / Абсурди...
« -: 02/06/2007, 22:39 »
Брашното, от което е направен този хляб е "сертифицирано" по ISO 9001:2000, ГМП и HACCP.
Производител: МЛИН 97 АД, Разград





Това пък е вафла с "оценено" съответствие и знак "CE".
Производител: Симерс Груп ООД, гр. Лом





Още продукти с "оценено" съответствие и "надлежна" знакова маркировка:

Литиева грес
Производител: Дилор ЕООД, гр. София





Кламери
Производител: някъде в Маджарско




11
Вижда се краят на абсурда Co.
С ПМС № 191 от 16 август 2005 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 23 август 2005 г.) е приета нова Наредба за маркировката за съответствие.

Наредбата отменя действащата Наредба за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 66 от 2000 г.) и се приема по силата на чл. 24 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) след влязлото в сила изменение (ЗИД на ЗТИП) (обн., ДВ, бр. 45 от 2005 г.).
Причината за приемането на нова наредба са започналите през 2002 г. преговори за подписване на Протокол за оценяване на съответствието и признаване на промишлени стоки към Европейското споразумение за асоцииране (РЕСА), в хода на които Европейската комисия подложи на подробен преглед разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите.
Новата наредба предлага прецизирана правна уредба за нанасянето на маркировка, удостоверяваща съответствието на продуктите с приложимите за тях изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, както и факта, че са били подложени на съответните процедури за оценяване на съответствието.
Въвеждат се правни норми, които определят графичното изображение на маркировката за съответствие и случаите, в които тя се състои от инициалите "СО" и "СЕ". Предвидено е продуктите, които попадат в обхвата на наредбите по чл. 7 от ЗТИП да носят инициалите "СО" след оценяване на съответствието им по приложимите към тях процедури. Разпоредбите, регламентиращи нанасяне на маркировка "СЕ" еквивалентна на европейската, са валидни след влизане в сила на споразумения за взаимно признаване на резултатите от оценяване на съответствието и приемане на промишлените продукти, сключени с Европейските общности и техните държави-членки или с държавите от ЕИП/ЕАСТ, по отношение на продуктите, които попадат в обхвата на тези споразумения и на договора за присъединяване на Р България към ЕС.
Във връзка с изричната отмяна на действащата наредба, в преходните и заключителни разпоредби на предложения проект е заложено, че за продуктите, върху които има нанесена маркировка за съответствие съгласно Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, се счита, че отговарят на изискванията на новата наредба.
Целта на приемането на изменената наредба е постигане на пълна хармонизация на законодателството ни с правото на ЕС и осигуряване на неговото правилно прилагане като необходими предпоставки за подписване на РЕСА и за успешното интегриране на българската икономика в единния пазар на Европейския съюз.

Повече информация тук.

Страници: [1]